СТАРАТА ЦЪРКВА "СВ.НИКОЛАЙ"

Установено е, че през първите 150-200 г. от заселването на града, на днешното място турците не са допускали българи в града, така че не е възможно до 1550 - 1600 г. да е имало църква в града. Това се потвърждава и от всички европейски пътешественици, минали през Разград. Според бележките на Ф.Станиславов, през 1659 г. градът е бил населен от 1700 турски къщи с 4000 души, от 100 български къщи с 350 души и 5 павликенски къщи с 30 души. Имало е по същото време 7 джамии и две църкви. Една от християнските църкви е била арменска.

Предполага се, че първата църква в града е построена към 1600 г.
Къде е била построена старата църква не се знае със сигурност, но се предполага, че в сегашния църковен двор. Църквата трябва да е била малка, в земята, бедна, отговаряща на числото и възможностите на енориашите. Свещеник едва ли е имало. Вероятно християните са били обслужвани от свещеника на близкото село Арнаут (сега Пороище) и то на гръцки език, тъй като и днес има богослужебни книги в църквата на това село, на същия език.

През годините 1760-1780 г. е свещенодействал свещеник Райко от гр.Елена. От него е останал един меден сахан и един епитарахил, които са предадени на музея в Разград от Николина Ив. Свирачева.

Голямо нещастие е сполетяло града през 1759 г. Въоръжена турска тълпа от жители на с.Юнуз-абдал нападнала и подложила на разрушение града, а раята на зверско избиване и безчестие. Повече от 70 години /1759-1831 г./ жителите на Разград преживяват в най-голяма несигурност - непрекъснати размирици и възстания, Дибичевото нашествие /1828 г./, всичко това придружено с палежи, грабежи и избиване на населението. Единственото спасение за населението е било да напуска града и да бяга в околността, а често чак във Влашко.

След сключване на Одринския мир през 1828 г. избягалите по-рано разградци напускат Бабадаг и се завръщат в Разград, като намират родния си град в развалини. В града стърчали само турските джамии, а българската махала била съвсем разрушена и изгорена. Църквата "Св.Николай" е била полуразрушена и осквернена.

През 1830 г. започва възстановяването на града. Прииждат нови заселници от балкана. От 1831 г. се отварят и училища. Възстановява се и църквата "Св.Николай". В 1832 г. църковният храм е възобновен. Представлява малка сграда, полувкопана в земята. На 10 Октомври 1832 г. тя е била осветена от Търносвския митрополит Иларион. Свещенниците, между които и разградският зограф Йоан Попович, обслужвали и околните села.